|
Закачени на куки стоиме в небето, |
|
земята се клати под нашите крака, |
|
къде се намираме, къде ще отидем, |
|
и кой ще открадне нашите сърца? |
|
Телата ни подло висят на желязото, |
|
душите ни стенат, кръвта ни кипи, |
|
очите пулсират, попиват ужаса, |
|
умът ни напуска защо сме сами...? |
|
Дали да живеем сами за себе си, |
|
без да ни пука за чужди беди? |
|
Дали да дадем сърцата на Дявола? |
|
Това ли е изхода? Кажете сами? |
|
... |
|
Отваря се бавно врата на Лъжата, |
|
подава се Сянка, след това идва Смях, |
|
който разтърсва въжето на Кармата... |
|
...а ние сме жертви без никакъв грях! |
|
Дали да живеем сами за себе си, |
|
без да ни пука за чужди беди? |
|
Дали да дадем сърцата на Дявола? |
|
Това ли е изхода? Кажете сами? |
|
... |
|
Един се опита, крещя в Ехото, |
|
събрал сетни сили, но пак не успя... |
|
Смехът се размаза, уби го опита... |
|
остана да стене и после умря... |
|
Хладно пробождат веригите тялото, |
|
след това изтръпват и всичко гори... |
|
напуснал живота, унесен във болките, |
|
смачкан безсмислено - това беше ти! |
|
Дали да живеем сами за себе си, |
|
без да ни пука за чужди беди? |
|
Дали да дадем сърцата на Дявола? |
|
Това ли е изхода? Кажете сами? |