|
"Студено ли ти е? Студено ли ти е?" |
|
Попита и в прегръдка ме зави |
|
"Студено ли ти е? Студено ли ти е? Студено ли ти е?" |
|
И като вишна плаха раздадох своите цветове |
|
До тебе доверчиво свита, разцъфнах цяла |
|
И какви презморски птици в мен запяха |
|
Повяха южни ветрове, повяха южни ветрове |
|
И като вишна плаха раздадох своите цветове |
|
Повяха южни ветрове, повяха южни ветрове |
|
И като вишна плаха раздадох своите цветове |
|
"Студено ли ти е, студено?" |
|
Попита и в прегръдка ме зави |
|
"Студено ли ти е? Студено ли ти е? Студено ли ти е?" |
|
И като вишна плаха раздадох своите цветове |
|
Къде на воля днес се скиташ, оставил ме сама в снега? |
|
Нехаен, даже и не питаш: "Студено ли ти е сама?" |
|
Сега край мен е зимата предишна със студ и бяла пустота |
|
И аз прибързалата вишна, трептя с попарени листа |
|
Сега край мен е зимата предишна със студ и бяла пустота |
|
И аз прибързалата вишна, трептя с попарени листа |
|
Къде, къде на воля днес се скиташ? |
|
И аз прибързалата вишна, трептя с попарени листа |