|
O.: Да заблестя. |
|
ама мои да са лъчите, да ме следят. |
|
но само твои да са очите, седя, мълча... и сякаш времето мълчи с мен, да залича. |
|
не мога всеки спомен писмен, за кой ли път... Завистта души душите, ще има път, докато муза звучи в ушите, насам – натам. |
|
някак си ме водят дните и не знам, дали ме следваш по петите, но съм там, където няма победител, ако утрото се ражда, то нощта му е родител. |
|
Аз оставам, за тебе само глас в мелодия, признавам, не виждам драма, а пародия – през рамо, да виждам хиляди, да водя, ако трябва да се моля, нека е по моя воля. |
|
Peeva: Сега разбрах, само в теб намирам смисъл – не ме е страх, защото ти си всяка мисъл – последен грях, грехът без който трудно дишам, нима живях. |
|
преди да знам, че там те има. |
|
И затова, нямам нужда от причина любовта – със твойто име я наричам, обещавам – и нека е категорично, всяка твоя болка, радост да приемам твърде лично, аз. |
|
ти се кълна във тези думи, този глас, е само поглед помежду ни, само нас... да помня дълго тези струни, щом сърцето ти ме чува, и аз не мисля със ума ми... F. |
|
O.: Оставам сам, но само ако ти го искаш, не ме е срам. |
|
да ти призная, че не искам глух и ням. |
|
когато ти не си наблизко, защото знам. |
|
и от последния си дъх на теб ще дам, за да може да ме има, ти си там. |
|
живота си до края ти го подарявам, има Господ, щом реши да те познавам. |
|
Peeva: Моят свят няма цвят без теб, първи си, дори отзад напред, музата на всеки мой куплет, искам те сега, между преди и след. /х2/ F. |
|
O.: И ако те сънувам, никога не ме буди, и ако трябва да съм буден, нека е когато ти. |
|
даже сянката ми се нуждае от теб, да съществува, защото ти си слънцето, от което тя се срамува. |
|
Peeva: Да ми махнат пеперудите в стомаха – не успяха. |
|
O.: Очите гледат все към теб, откакто те видяха. |
|
Peeva: Малко смахнат, според другите, но това е техен грях. |
|
O.: Нека ние да сме лудите, живот, сълза и смях. |
|
Com/fo-peeva-lichnata-tekst |
|
Благодариние на textove. |
|
Com |